ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА
Пътят на коприната официално отваря търговията между Далечния изток и Европа по време на династията Хан, която управлява Китай от 206 г. пр.н.е. до 220 г. сл. Хр. Император Хан У изпрати императорския пратеник Чжан Цян да осъществи контакт с култури в Централна Азия през 138 г. пр.н.е., а неговите пътеписи предаваха ценна информация за хората и страните на Запад. Въпреки това, транспортът на стоки и услуги по тези маршрути датира още по-отдавна. Кралският път, който свързва Суса (в днешен Иран) на повече от 2000 километра западно с Сардис (близо до Средиземно море в днешна Турция), е създаден от персийския владетел Дарий I по време на Ахеменидската империя около 300 години преди откриването на Пътя на коприната.
Персите също разширили Кралския път, за да включи по-малки маршрути, които свързвали Месопотамия с Индийския субконтинент, както и с Северна Африка чрез Египет. Александър Велики, владетел на древното гръцко царство Македония, разширил властта си до Персия чрез кралски канали. Части от пътя в крайна сметка бяха вградени в Пътя на коприната. Източно-западните търговски маршрути между Гърция и Китай започнаха да се отварят по време на 1. и II век пр.н.е.: Римската империя и Кушанската империя (която управлявала територията в днешна северна Индия) също са се възползвали от търговията, създадена по маршрута по Пътя на коприната.
Интересното е, че древногръцката дума за Китай е “Seres”, която буквално означава “земя на коприната”. Въпреки очевидната връзка с името, терминът “Пътят на коприната” е въведен едва през 1877 г., когато германският географ и историк Фердинанд фон Рихтхофен за първи път го използва за описание на търговски маршрути. Историците сега предпочитат термина “Пътища на коприната”, който по-точно отразява факта, че е имало повече от един път. Маршрутите на Пътя на коприната включваха голяма мрежа от стратегически разположени търговски станции, пазари и пътеки, предназначени да рационализират транспорта, обмена, разпределението и съхранението на стоки. Те се простираха от гръко-римската метрополия Антиохия през сирийската пустиня и Палмира до Ктесифон (столицата на Парти) и Селевкия на река Тигър, месопотамски град в днешен Ирак. От Селевкия маршрутите вървяха на изток през планините Загрос към градовете Екбатана (Иран) и Мерв (Туркменистан), откъдето допълнителни маршрути преминаваха към днешен Афганистан и на изток към Монголия и Китай.
Пътищата на Пътя на коприната също водеха до пристанища в Персийския залив, където стоките се транспортираха по реките Тигър и Ефрат. Маршрутите от тези градове са свързани и с пристанища по Средиземно море, от които стоките са се изпращали до градове из Римската империя и Европа. Въпреки че името “Пътят на коприната” идва от популярността на китайската коприна сред търговците в Римската империя и други части на Европа, този материал е бил само един от важните обекти на обмен между Изтока и Запада. Търговията в т.нар. Икономически пояс на Пътя на коприната включваше плодове и зеленчуци, добитък, зърно, кожа, инструменти, религиозни предмети, произведения на изкуството, скъпоценни камъни и метали, а може би още по-важно – език, култура, религиозни вярвания, философия и наука.
Най-важното, което трябва да кажем, е, че по това време знанието, лечебните и кулинарните растения започнаха да се разпространяват значително между континентите. Удивителните подправки на Изтока бързо станаха популярни на Запад и промениха кухнята в голяма част от Европа, както и медицинските вярвания за употребата на много билки. С разцвета на търговските пътища, интересът на европейската медицина към природни лекарства, идващи от Далечния изток, също нараства.