ПРИРОДНИ СРЕДСТВА В ЕВРОПА
В древността естествените лекарства по-често са били свързвани с религията, отколкото с обоснованата наука. Медицински специалисти, или поне такива, които са били наричани така в древен Египет, Китай, Индия, Гърция и Рим, използвали свои версии на различни лаборатории, в които са тествали различни природни лекарства и техните ползи. Много от тези напитки, прахове и кремове всъщност не работеха, докато някои дори бяха опасни за здравето. Въпреки това, много от тях съдържат полезни съставки, които все още използваме днес в съвременната природна медицина. Лечебни растения са открити в много археологически разкопки. 400 години пр.н.е. древните гърци започват да развиват този конкретен клон на медицината. Хипократ, бащата на западната медицина, вярвал в четири основни вида телесни течности и поддържане на здравето чрез правилния им баланс. Той разчиташе на растения като розмарин, резер и шафран, комбинирайки ги с упражнения, масажи и други форми на терапия за лечение на различни заболявания.
Римските лекари са взели знанията от гърците. Преди римските войници да влязат в битка, лекарите намазвали краката им с чесново масло, за да укрепят имунната им система при наранявания и вярвали, че това ще им позволи да се възстановят по-бързо. Един от видните медицински експерти по онова време беше вече споменатият Диоскорид, Педаний (гръцки: Πεδάνıος Δıοσκουρίδης, Pedánios Dioskourídēs, лат. Педаний Диоскорид) е гръцки лекар в армията на римската армия.
Неговата голяма енциклопедия по фармакология за лечебни вещества (Περì ὕλης ἰατρıκῆς – De materia medica) е запазена и в пет книги обхваща цялото древно знание по фармакология и приложна ботаника (описание и класификация на няколкостотин лечебни растения). Първото лечебно растение, споменато от Диоскорид в неговата енциклопедия, е илирийският ирис, ирис. Римската империя съществува от 500 г. пр.н.е. до 476 г. пр.н.е. Някои писания дори говорят за 1500 години съществуване. По време на войните и завоеванията на Римската империя знанията за природните лекарства често са били пренасяни в Европа. Падането на Рим беше събитие, което бележи края на Империята и началото на Средновековието. По време на падането на Римската империя системата за естествено лечение имаше големи и здрави основи в цяла Европа.
През средновековието европейската медицинска практика става по-агресивна и инвазивна. Лекарите започнаха да разчитат на слабителни за лечение на повечето заболявания и тази стратегия вероятно е убила повече пациенти, отколкото им е помогнала да се възстановят. Още по-лошо, тези лекари започнаха да нападат местни лечители, които използваха естествени средства и се опитваха по всякакъв начин да ги дискредитират. Жените, които практикували естествени средства, често са били свързвани с вещици. Те бяха преследвани и изгорени.
Един лекар от XV век, Парацелз, бил толкова отвратен от състоянието на медицинската практика, че посветил кариерата си на природни лекарства. Той не само изучаваше европейски природни лекарства, но и се стараеше да се запознае с работата на близкоизточните природни средства. Той научи кои билки помагат за лечение на болести и научи други лекари кои храни и лечебни растения съдържат вещества, които могат да се абсорбират и да имат положителен ефект върху здравето. Парацелз не беше прав за всичко. Той вярваше, че формата на растението може да определи коя част от тялото може да бъде излекувана, но беше силен, убедителен глас, който върна вниманието към билковата медицина по онова време.
От времето на Парацелз европейската медицина се е превърнала в бойно поле между холистичната философия на билкарството и все по-механизирания възглед за тялото. Докато европейците започват да изследват и колонизират други континенти, те също получават все повече информация за природните лекове от тези континенти, особено от Северна и Южна Америка. Там са използвани природни средства стотици години преди европейската колонизация. Дълго време естествените средства се използват на базата на проби и грешки, суеверия и странни идеи за това как работят телата ни. През 16. а през 17-ти век хората в Европа започват да използват опиум, млечния сок на маковата растителност, за лечение на болката.
Лауданумът беше смес от опиум, алкохол и лечебни билки, която помагаше при болка, безсъние, кашлица и диария. Тъй като по това време голям брой сериозни болести опустошаваха Европа (с много малко ефективни лекарства), лауданум се използваше за лечение на почти всичко – от обикновена настинка до черната чума! През следващите 150 години учените научиха повече за химията и биологията. Първата съвременна фармацевтична медицина е изобретена през 1804 г. от Фридрих Вилхелм Адам Сертюрнер (1783–1841), германски фармацевт и пионер в алкалоидната химия. Той е най-известен с откриването на морфина, който изолира от опиум през 1804 г. Той нарече изолирания алкалоид “морфин” на гръцкия бог на сънищата Морфей. Публикува обширна статия за нейното изолиране, кристализация, кристална структура и фармакологични свойства, която първо изучава при бездомни кучета, а след това в експерименти върху себе си. Морфинът не е само първият алкалоид, извлечен от опиум, но и първият алкалоид, изолиран от всяко растение. Така Сертюрнер става първият човек, който изолира активна съставка, свързана с лечебно растение. Клонът на науката, който той създава, оттогава става известен като алкалоидна химия. И така започна съвременната медицина.
ОТКРИВАНЕТО НА КИТАЙ
- Беше открит хинин. Откриването на хинина се счита за голям медицински пробив и е използвано за лечение на малария. Хининът е неразделна част от кората на дървото хинхона (quina-quina). Това дърво се нарича още “йезуитска кора”, “кардиналска кора” или “свещена кора”. Тези имена произлизат от употребата му през 1630 г. сред йезуитски мисионери в Южна Америка, въпреки че легендата предполага по-ранна употреба сред коренните народи. Според тази легенда, индианец с висока температура се изгубил в андинската джунгла. Жаден, той изпил застояла вода и открил, че е горчива на вкус. Осъзнавайки, че водата е замърсена с околните дървета куина-квин, той реши, че е отровна. Изненадващо, температурата му скоро спадна и той сподели това случайно откритие с съселяните си, които впоследствие използваха екстракти от кора на quinaquina за лечение на треска. Легендата за откриването на хинин, приета в Европа, обаче се различава и включва испанската графиня на Чинчон, която, докато е в Перу, се разболява от треска, излекувана от кората на дърво. Връщайки се в Испания с кората, тя въвежда хинин в Европа през 1638 г., а през 1742 г. ботаникът Карл Линей нарича дървото “Кинхона” в нейна чест. Преди 1820 г. кората на това дърво първо се изсушава, смачквала на фин прах и след това се смесвала с течност (обикновено вино) преди да се пие. През 1820 г. от кората е изваден хинин. Това откритие принадлежи на учените Пиер Жозеф Пелетие и Жозеф Кавенто.
Парацетамолът е изобретен през 1877 г., а през 90-те години на XIX век учените за първи път произвеждат аспирин от кора на върба. Все още ги използваме за лечение на главоболие, температура и възпаление. Първият антибиотик, пеницилин, е открит случайно от Александър Флеминг през 1928 г. възраст. Оттогава хиляди нови лекарства са произведени в лаборатории. Към средата на двадесети век развитието на синтетични “чудодейни лекарства” от фармакологичните компании почти напълно измества билковите лекарства. Учените са научили как да изолират активните съставки на растенията и да ги използват в лекарства като морфин и аспирин. Днес ставаме свидетели, че природните лекарства не се преподават практически в нито едно медицинско училище или колеж. Още по-лошо, естественото лечение се осмива сред висококвалифицирания медицински персонал и се обявява за лошо, неефективно и непроверено.
От личен опит казвам, че това е голяма жалост. За съжаление, не сме достатъчно информирани за възможностите и силата на естествените лекарства. Разбира се, не знаем нищо за нея, когато дори не научаваме за нея. Много добре знам, че когато комбинираме най-добрите медицински методи (тези без странични ефекти) със здравословен начин на живот и най-добрите натурални средства, ние предоставяме на пациентите си перфектното лечение. На практика обаче ситуацията е напълно различна. С голяма увереност, след 25 години работа с пациенти, твърдя, че няма нищо по-добро за нечие състояние от здравословен начин на живот и използването на естествени средства, които се използват като превенция на болести. Имайте предвид, че 80% от световното население разчита на растенията като основна форма на лечение. Много култури използват естествено лечение като първа линия за предотвратяване на заболявания. В болниците в Китай, например, лекарите се специализират в билкова медицина в различни категории (кардиология, дерматология). Забележително е, че през последните няколко десетилетия много учени и медицински експерти от цял свят са посветили работата си на изучаването и доказването на чудодейните сили на природните лекарства.