Симптоми на заболяване на щитовидната жлеза по кожата и ставите!

Днес ще ви разкажа за основните признаци на заболяване на щитовидната жлеза. Има няколко често срещани заболявания на щитовидната жлеза, но две са най-честите. И днес говоря с тях. Първо, говорим за ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ, понижена функция на щитовидната жлеза. И ХИПЕРТИРЕОИДИЗЪМ, повишена функция на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е жлеза с вътрешна секреция.

Удивително е как нещо толкова малко в тялото ни има невероятно въздействие върху здравето ни. И щом щитовидната жлеза стане проблемна, можете да очаквате значителни промени в здравето си.

Щитовидната жлеза или щитовидната жлеза (лат. thyroidea) е орган с един кринен (хормонални) и е един от най-циркулиращите органи в тялото

Намира се в предната долна част на врата, където, подобно на подкова, обгръща дихателната тръба (трахеята). По структура прилича на пеперуда. Основният градивен елемент са фоликулите (балончета). Фоликулите изграждат клетки (тироцити), които произвеждат хормони, и колоид (гъста течност, в която е концентриран тиреоглобулин – протеин, към който са прикрепени щитовидните хормони). Жлезата е преплетена с лимфни пътища и множество нервни влакна.

Щитовидната жлеза секретира два хормона: трийодотиронин (T3) и тироксин (T4). Те са направени от химичния елемент йод. Те са важни за балансираната функция на целия организъм – дихателната и кръвоносната система, мозъка, след това влияят на движението, съня и храносмилането, както и на работата на други жлези (например гонадите). Хипофизата усилва работата на щитовидната жлеза. И двата хормона участват в поддържането на базалния (основен) клетъчен метаболизъм и техният дефицит може да забави метаболизма до 40%, а излишъкът им може да ускори метаболизма с до 60-100%.

Тези два хормона се различават по концентрация и начин на действие. В кръвта около 90% от щитовидните хормони са тироксин (T4). Според груба оценка, трийодотиронинът (T3) действа четири пъти по-силно, но за по-кратък период, ако го сравним с тироксин (T4). Ако си представим, че в даден момент щитовидната жлеза спира да работи напълно, полуживотът (времето, което отнема половината от ядрата на веществото да се разградят) на хормона T3 ще настъпи за период от два и половина дни, а полуживотът на хормона T4 ще настъпи за период от шест и половина дни.

Най-честото заболяване на щитовидната жлеза е хипотиреоидизмът

Хипотиреоидизмът е състояние на намалено производство, секреция и действие на щитовидните хормони. Може да се появи на всяка възраст и е особено често срещано при възрастни хора – среща се при 10% от жените и 6% от мъжете над 65 години. Най-честата причина за хипотиреоидизъм е хроничното автоимунно възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото), което възниква поради разстройство на имунната система с генетична предразположеност.

Може да се появи след лечение на хипертиреоидизъм с лекарства, които инхибират производството на хормони на щитовидната жлеза или радиоактивен йод, или след операция на щитовидната жлеза. Причината за хипотиреоидизъм може да бъде и дефицит на йод, нарушение в производството и секрецията на хормони на щитовидната жлеза, заболявания на хипофизата или хипоталамуса, както и намален периферен отговор към хормоните на щитовидната жлеза.

ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ НА ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ Е ХРОНИЧНА УМОРА. Той може да забележи, че започвате да качвате килограми и да напълнявате без да консумирате прекомерни количества калории. Това е свързано със бавната работа на тялото и забавянето на метаболизма. Можете да очаквате косопад и проблеми с скалпа. КОЖАТА ИЗСЪХВА, НОКТИТЕ СЕ УДЕБЕЛЯВАТ И СТАВАТ ЧУПЛИВИ. С прогресията на заболяването лицето се подува, клепачите се подуват, езикът се удебелява, гласът става дълбок, речта се забавя.

За повече информация относно симптомите на болна щитовидна жлеза, гледайте видеото…